Приятно ми е, аз съм Мирена Керезова – момиче със странни имена, които почти никой не може да запомни, особено от първия път и особено когато поръчвам храна за офиса!
Чувала съм от хората, че и заниманията ми са доста нетипични. Но аз си падам по невъзможните неща и най-много обичам някой да ми каже “Няма да стане тази работа, дето си намислила!”. И за щастие намирам също толкова луди съмишленици, с които малко по-малко доказваме на хората, че съвсем всичко си е възможно, стига да имаш кураж! Така се родиха първата в България медия, посветена изцяло на театъра, LoveTheater.bg и Международен студентски театрален фестивал “Данаил Чирпански”, чието второ издание беше през 2019 г.
От 2020 г. официално съм съпруга на Александър (след 10-годишна връзка). А от януари 2021 г. животът ми се промени по най-прекрасния начин – вече съм горда майка на дъщеря ни Алина.
Иначе в работно време и извън майчинство съм Експерт Комуникации. Работила съм с едни от най-големите компании в България и заедно сме разказвали стотици истории с щастлив край.
През последните години, докато лавирах между всички работни и странични проекти, които аз някак си също успявам да превърна в работа, почти не ми оставаше време за малките и красиви неща в живота. Тези простички радости, които, както казват хората, носят щастието в ежедневието ни. А пропускането им може да доведе до сериозни драми, повярвайте ми. Затова й създадох този блог за търсенето на вдъхновение около нас и за така наречения work-life-balance!
Сега официално не съм на работа, въпреки че всички майки знаят, че “стоенето у дома” с бебе, както биха го нарекли много хора, е доста по-трудно от един работен ден. И все пак успявам да си крада по малко време, в което да създавам красиви неща с ръцете си, за които ще ви разказвам и тук.
И както може да забележите, не съм много редовна в писането, но това е защото си обещах, че няма да превръщам блога в работа. Надявам се да ви усмихвам, а понякога замислям, и заедно да търсим малките удоволствия в дните ни.
Ааа… пропуснах – сигурно ще питате за драмите и ламите… това е една много дълга история, която ще ви разкажа в отделен пост. А кратката версия е: защото ламите са много якиииии!
