Mama LLAMA

Как да стана “мързелива майка”

Скоро след като Алина започна да хапва различни неща, се опитах да й дам сама да се храни с ръце. В началото нищо не ставаше, разбира се. Така направих и с храненето с лъжица. Тя все още не успява да се справи много добре нито с едното, нито с другото, но опитва активно. А може да си представите какво е следствието от тези опити. Да… Истинско мазало и щастие за Роки (кучето). Говорейки с една друга млада мама, тя ми каза: О, луда ли си, аз нямам нерви за такова мазане!

*И тук е моментът да поясня, че аз съм човек, който яде филия и ребра с нож и вилица. Изобщо не обичам да си цапам ръцете, а още по-малко обичам да чистя.

Приборите на Али са от kalababy.eu

Но! Ако сега се прежаля, може би ще е за доброто на Али. Така мислих по нещо като инстинкт, а след като прочетох “Самостоятелното дете, или как да стана “мързелива майка” (изд. Колибри) разбрах, че много точно съм напипала пътя.

Купих книгата още докато бях бременна, заради заглавието, разбира се… То затова така е измислено! И след доста месеци четене, поради знаете какво, успях да отгърна и последната страница.

Анна Бикова описва серия от похвати, които в крайна сметка се оказва, че изискват много усилия в началото, за да може някой ден да си пием кафето спокойно, докато децата закусва, играят, учат или пазаруват. И тук е уловката – за да станеш мързелива майка, дълго време трябва да си работлива майка.

Тези похвати възпитават у детето ценности, които след години да го направят успешен човек, например самостоятелността. Тя не може да се изгради у една личност, ако непрекъснато се упражнява контрол. Защото така детето ще знае, че дори и да сбърка, мама или тати ще го “хваната навреме” и никога няма да стигне до “последствието” от грешката.

Това, което ни пречи много да възпитаваме самостоятелни деца, е, че много от нас не са напълно самостоятелни майки и хора. Затова както с всяка философия за възпитание на деца, първата стъпка е да погледнем към себе си. Има много други пречки: “Повишената ни тревожност, перфекционизмът, желанието да контролираме и моделираме съдбата на детето пречат то да стане самостоятелно. И какво още? Баналната липса на време.”

“Нямам време да те чакам да се облечеш, дай на мен!” Ето я и най-голямата жертва, която една бъдеща мързелив майка трябва да направи – да жертва времето си сега, за да го има после. Отново изглежда като омагьосан кръг, но не е. Ситуацията е като при всяко умение, което искаме да придобием първо даваш време, енергия, нерви, след това получаваш дивидентите.

Факт, за който разказва авторката, е “ествената нужда”. В много моменти ние искаме от децата си да направят нещо веднага, като да си легнат. За да го постигнем, полагаме огромни усилия, часове нерви, скандали и т.н. А понякога просто трябва да оставим ествената нужда на децата да си свърши работата.

Също модерна тенденция във възпитанието е да не се лъжат децата, както нас са ни лъгали и плашили някога. Но има един фактор – нейно величество ИГРАТА. Мотивацията за различни действия чрез игра е съвсем “законен” похват, чрез който стимулираме малките да направят нещо и да разберат защо го правят. Затова смятам да се възползвам напълно нарочно от него.

А какво да правим с по-големите деца, които имат сложни задачи? Често те самите не знаят какво да правят и затова не започват нищо. Но тук има решение, което е в унисон с всяка теория за оптимизиране на времето и процесите – просто помогнете на детето да разбие голямата цел на малки задачи. Но нека то го направи, като вие му го насочвате с въпроси, а не го вършите вместо него.

Често мислим за възпитанието като нещо цялостно и голямо, фундамент, който изведнъж се стоварва върху родителите и те, видиш ли ти, трябва да понесат на плещите си и да го изсипят върху детето. Обаче това далеч не е така. “Възпитанието се състои от редовни “дреболии”, пише авторката, които оформят навиците, разбиранията, ценностите и характера на личностите, за които ние носим отговорност.

Какви точно ще са тези дреболии и колко внимание ще им обърнем е личен избор на всеки родител, който се определя от неговите собствени ценности. Но пък ако търсите готина и свежа гледна точка и искате самостоятелно дете, може да прочетете тази книга, ако не друго, поне ще ви послужи да си кажете, че не искате да сте мързелива, а обслужваща майка. Пак е въпрос на избор, който уважавам.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *