Culture LLAMA

Една драматична реалистка по време на коронавирус

Понеже е много актуално всички да пишат за коронавирус, реших и аз да яхна тази бурна вълна, пък може и да “инфлуенсна” някого. Материалът по-долу може да съдържа известно количество черен хумор и ако не го понасяте, не четете. Започвам:

Всички ще умрем някой ден и това е неоспорим факт, за разлика от поведението на коронавируса при над 25 градуса. Някои хора ще умрат преди други, а това ще се случи на старите хора в обозримо бъдеще. Заради нарастващата зараза може и малко по-скоро, отколкото сме очаквали. Но това е животът.

Дори принципно да съм доста драматична, в тази ситуация няма място за драматизъм в ежедневието ни. Реалността надделява. Никак не е приятно всичко случващо се, но светът е преживявал много по-тежки неща. Вижте Доналд Тръмп и Ким Чен-ун, например.

Ясно е, че няма как животът да си продължи все едно нищо не се случва, но си давам сметка, че няма нужда да бъда истерична параноичка (не знам дали може да има такова словосъчетание). И въпреки че не мога да планирам лятната си отпуска, вече предвидените ми служебни събития се отмениха, а хората в магазина ме гледат виновно, щом се покашлят, просто си живея.

Истината е, че ме е страх и то не малко. И не защото мисля, че аз ще умра, а по-скоро ме е страх именно от прекалените мерки за сигурност и от опустяването на улиците. Те, предполагам, в някакъв момент в определени зони са напълно оправдани. Но си го представям като във филм за Чернобил (все пак трябва да има малко драматизъм). Няма какво да направя особено, освен да се опитвам да се предпазя с нещата, които повтарят “на телевизора” всяка вечер.

Мия си ръцете през 30 мин., докато съм в офиса или у дома, както и когато излизам или се прибирам, когато пипам разни чужди вещи, преди хранене и т.н. За сметка на това пък кожата ми стана доста суха. Разбрах, че “антибактериален” и “хидратиращ” не могат да вървят ръка за ръка.

Мия и почиствам обилно и разни други неща. Снощи, например, измих със сапун моцарелата – опаковката й, де – преди да я отворя. Зачудих се какво ще стане, ако измия тиквичките с веро, но реших, че понеже отворих аз плика им в магазина, вирусите са умрели, докато стигнат до нас.

Не купувам непакетирани храни, които не мога да измия. Вчера спрях Сашо да си купи хляб от витрина. Просто си мисля, че в кварталния ни супермаркет не всички биха били толкова съвестни да не кихат пред отворените стъкла на витрината. А и лично съм виждала как хората си ги пипат без ръкавици или щипки, за да видят кой хляб е най-мекичък.

Избягвам градския транспорт, което доста затруднява придвижването ми. Заради това ходя поне 40 мин. по-рано на работа. Избягвам и да стоя твърде близо до други хора, освен мъжа ми, защото няма как да го изгоня от нас.

Не ходя на масови събития – те така или иначе ги отмениха. А от днес се говори, че може и да ги върнат… после пак да ги отменят… Не мога да разбера дали ще стоим през едно място в театъра или всичко ще си е наред.

Пия няколко вида хапчета, начело с Омега 3, витамин B, два крема за лице и термална вода. Приемам ги, защото докторът така ми каза. Те нямат нищо общо с вируса, но просто реших да ви кажа 🤪 Въпреки че минaлата седмица в аптеката, когато застанах пред рафта с витамините, една фармацевтка ме погледна над очилата си и каза “Няма витамин D”.

И най-интересното е, че ситуацията с COVID-19 изключително много развива изобретателността на хората. Откриват се нови приспособления вместо маски, начини за отваряне на врати и заместители на здрависването. Бисерите във Facebook почти надминаха тези за блондинките. А може би е поставен и нов световен рекорд за задържан дъх при разминаване с други хора.

Имам, разбира се, и кризисен план. Ако у нас стане страшно, хората ще се приберат по къщите, а аз ще отида да си напазарувам в празните магазин – все ще има останала някоя пържола и сирене… А ако случайно и те затворят, ще се евакуирам на село – там има мазе с мноооого буркани и кокошки… А, това може да е опасно, заради птичия грип. Добре, че поне няма прасета, че ако и от чумата трябваше да се пазя…

Като цяло с корона или без, вирусите са си гадни. Реалистът в мен казва, че трябва да се пазим и ситуацията да се вземе на сериозно. Драматичната ми душа крещи от ужас и всичките ми близнаци са завладени от масова истерия. PR-ът и редактор на театрален сайт страда за отменените събития. Ламата се радва от възможността да си остане с книга вкъщи. И изводът е, че каквото има да става, ще стане. Животът продължава!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *