Макар че Пловдив е на 1 час път от родната ми Стара Загора и на 1 час от София, никога не му бях отделяла целенасочено време. Всяко ходене до Града под тепетата беше свързано с някаква работа.
Този уикенд със Сашо решихме да променим това и да прекараме 24 часа в Пловдив. Пристигнахме в събота около 14 ч. и си заминахме в неделя по обяд. Първоначално това време ми изглеждаше малко, но се оказа идеално, за да разгледаме града, да попием от атмосферта на Капана, да се разходим по калдъръмите на Стария град и да си купим разни неща (разбирайте обувки).
Настанихме се в хотел “Стария Пловдив”, който сам по себе си не е нищо особено, но е на идеална локация в Капана, без да е в най-голямата лудница и е на чудесна цена за местоположението си. Оставихме колата на синя зона за няколко часа в събота (тя приключва около 17:00 ч.). Така колата стоя цяла вечер и цяла неделя, което ни спести доста средства за паркинг 😉
Разходката ни логично започна от Капана, където, за мое огромно разочарование, нямаше нито едно отворено арт ателие (или магазинче). Все пак беше 31 градуса, може хората да са били в сиеста.
Продължихме обиколката по главната улица на града и обядвахме в ресторант Густо, където пицата беше мега добра. Точно като в Италия. Горещо го препоръчвам, ако ви се хапва пица.
Бяхме впечатлени от градската градина, която наистина е направена и поддържана много добре. Направо завидяхме на пловдивчани за градския парк, който си имат.
Не пропуснахме и магазините, разбира се. Винаги съм знаела, че Пловдив е мястото, от където да си купиш обувки. И сега отново се уверих. Буквално във всеки втори магазин продават български обувки от естествена кожа на супер ниски цени. Аз си купих САМО едни сандали и сега малко съжалявам, че не си взех повече.
Починахме си малко и отново излязохме, за да гледаме известните Пеещи фонтани. Според официалната информация шоуто започва в 21:30 ч. всеки четвъртък, петък и събота. Когато стигнахме и зачакахме да започне представлението на водата… единственото такова беше малкият фонтан, в който се къпеха децата. Чакахме… проверявахме в различни групи защо не започва, но уви. Пълното с хора пространство около фонтаните малко по малко започна да се изпразва и ние се усетихме, че няма да има нищо. Бях малко разочарована, защото много ми се искаше да ги видя. Чувала съм, че наистина шоуто е много добро. По-късно разбрахме, че не е имало нищо, защото светлината и музиката са “отплавали” към Гребната база, заради плаващата картина на Майстора.
След като така и не видяхме пеещи фонтани, а само голи мокри деца, и ни изядоха комарите, решихме да вечеряме. Изникна известен проблем, защото вече беше станало 22 ч. Отправихме се към прословутия ресторант “Хемингуей”, в който, естествено, нямаше места, защото не си направихме резервация по-рано, въпреки че си го мислих…
Тогава решихме отново да се върнем в Капана, където 100% щеше да има какво да се яде дори късно, но и там нямаше почти никъде места. Късметът ни се усмихна и успяхме да намерим отворено и приятно заведение – Monkey Burgers, където си поръчахме по едно бургерченце, което ядохме с нож и вилица, защото нямаше шанс иначе. Беше доста приятно, въпреки че пържените картофи със сирене бяха 7,50 лв.
Вечерта Капана вече много повече приличаше на мястото от снимките в Instagram и клиповете във Youtube. Много хора, различни хора – млади, стара, официални, кежуал, с токчета, боси… но всички усмихнати, повечето с питие в ръка, насядали по барове или по тротоарите. Даже малко ми заприлича на някой курорт по морето или някъде в чужбина. Дори малко на Слънчев бряг през юли, но малко по-културно.
Опитахме се да си намерим място отвън в някой бар, но и това не успяхме. Затова си взехме по бира и седнахме на кръглите пейки по главната. Там също имаше мега много хора, нищо че се бяхме изместили на няколко метра от Капана.
Целият експириънс (тази хубава българска дума) по време на нощната ни разходка ме зареди положително. Буквално се изкефих, че в Пловдив кипи такъв нощен живот.
Но пък вече сме стари, затова към 00 ч. се отправихме към хотела, за да поспим, защото имахме план за следващия ден, който започваше със закуска – ПАЛАЧИНКИ. Бяхме забелязали малката палачинкарница “Тиган” още като пристигнахме. Видяхме снимки на палачинките и в социалните мрежи и бяхме сигурни, че трябва да хапнем там.
Към 10 в неделя отидохме и… започна чакането – огромна опашка от цял клас деца. Освен тях още 10-тина човека. Но аз нали съм си упорита, запънах краката и казах “Тук ще ядем”. След мноооого дълго чакане, заради лошо обслужване, най-накрая получихме заветните палачинки и гофрети. Бяха много вкусни! Но моля ви, “Тиган”, подобрете персонала си, защото е ужасяващо бавен!
След около час чакане и хапване, разходката ни продължи из Стария град. Малките завити каменни пътчета, цветните пищни къщи, сгушените дюкянчета, зелените дворове… Наистина се връщаш в миналото с всяка крачка нагоре по тепето.
Въпреки жегата, която направо те разтапя, разходката из град, в който се срещат толкова много епохи, е вдъхновяваща. Носи една тиха усмивка, без да имаш нужда да говориш много.
С античния театър завърши разходката ни из Града под тепетата. След това се качихме в колата и се върнахме в ежедневието на София. Но безспорно – струва си да отделите един уикенд, който да прекарате в Пловдив, ако все още не сте 🙂
Няколко интересни неща:
В Капана играхме мега яка игра – Lastichè. Прави я един млад човек и се продава онлайн и на различни фестивали 🙂 Чудесно занимание за лятото или супер готин подарък!
Тази гледка много ме умили: Възрастен човек свири на китара, а момче, което носи китара, го наблюдава и направо изучава с поглед.
