Според вас какъв е най-големият проблем при смяна на работата? Аз мисля, че не е нито страхът от промяна, нито притеснението дали ще се справим с новите задачи, а най-вече ужасът, че ще се озовем в компания (и в двата смисъла) с непознати хора. Ние не просто работим с колегите си, а прекарваме по-голямата част от будното си съществуване с тях.
И тук идва въпросът – ами ако не си пасваме, ако не се разбираме, ако не се харесваме?
Някои от вас сигурно ще кажат, че няма да се женим за колегите си. “Да, ама не” е ситуацията. Да попаднеш (ако е случайност) или да намериш (ако си търсил дълго) точните за теб хора, с които да работиш, си е не по-малко трудно от това да намериш половинката си в живота.
Аз скоро преминах през този етап. Имах няколко възможности, но избрах да отида в ТехноЛогика. Най-вече защото ги познавах – не само ценностите на компанията, които отговарят на моите, но и екипа на комуникационния отдел – Меги, Ирена и Дани.
Когато работиш в готин екип, дори и големите драми могат да изглеждат като пухкави розови лами. Как така ли? Да, има доста ситуации на дневна база, които те вадят от обувките, но в добър екип имаш хора, на които да разчиташ. И когато философията е не да се вайкаш, а по най-бързия начин да се намериш решение, нещата се получават. Затова още от началото бях спокойна за ежедневието си в ТехноЛогика.
Единственото ми притеснение беше как ще се разбирам с останалите колеги, защото до момента съм била част само от малки компании, а тук ми се наложи да се присъединя към още над 200 човека, голяма част от които са програмисти и инженери… Сами разбирате вътрешното ми опасение, че нямам много общи неща с тях.
Първата ми по-близка среща, в която успях да опозная част от колегите като хора, беше миналия уикенд на събитие в Св. Св. Константин и Елена, което организирахме. То беше за клиентите на ДиТра – един от екипите ни, който се занимава с 3D решенията.
Съвсем честно ви казвам… аз правя събития от 6 години – с малки фирми, с големи компании, с различни екипи от разнообразни браншове… За пръв път пристигнах в залата и цялата “черна PR-ска работа” (както я наричам), като сглобяване на банери, редене на паки, стени за снимки и т.н., беше свършена. За пръв път срещнах толкова помощ от хора, които не са директно от моя екип.
За пръв път се смях толкова много, докато съм на събитие! През тези четири дни имахме известни затруднения с локацията, но това не можа да помрачи лафовете, с огромно чувство за самоирония, и смеха до сълзи. Така определено всичко минава много по-лесно – драми като розови лами… или фламингота 🙂
Освен удовлетворението от добре свършената работа и успеха на събитието, си тръгнах от там с едно друго убеждение – че съм на правилното място в точното време с точните хора.
Благодаря ви, колеги 🙂
