По стара ламешка традиция всичко в живота изисква постоянстово и навик. В някои отношения съм цар на упоритостта, в която влагам целия си инат, но в други… положението е трагично и никога не успявам да стигна до критичните 21 дни, след които учените казват, че вече си променил или изградил навик.
Има толкова много полезни неща, които искам да правя, но никога не успявам. Вярвам, че е така и с много други хора, макар от Instagram профилите да не си личи съвсем това.
Избрах топ 5 на полезностите, които са много важни за организма и здравето ми (физическо и психическо), но никога не успявам да правя за повече от седмица:
1. Да спортувам и да се храня здравословно
През ученическите си години винаги съм спортувала, но уви… започвайки работа и сядайки пред компютъра в офиса (точно моментът, в който е най-нужно да тренирам), това стана мираж. Почвах какво ли не – упражнения вкъщи, зумба, дори станах “инвеститор” в небезизвестния фитнес Pulse, където си купих годишна карта. За една година отидох всичко на всичко 20 пъти. Но пък това не е причина да пропусна снимката в огледалото за Instagram 😉
Храненето също е част от играта на здравословния живот, в която се мъча да победя, но… почти безуспешно. Просто твърде много обичам да ям, особено вредни неща. А сладкото ми е най-големият проблем. В момента се опитвам да се храня по кето режима. За сега ми се получава, но да видим до кога.
Може би никога няма да овладея healthy lifestyle-а, но важното е да сме живи и здрави.
2. Да си пия хапчетата
Неспособността да се храниш здравословно (дори не съм сигурна дали това е възможно с храната, която е в магазина), поражда нуждата от хапчета. Различни витамини, минерали, водарасли, райграс и какво ли още не. В моя случай всички лекари ми препоръчват магнезий, заради главоболието и стреса. Омега 3 също е добра за хората, които работят с мозъка си, каквито сме почти всички ние днес.
Но… пия ги около 3 дни и после забравям още 5, на 9-тия ден вече не виждам смисъл. И така до след 1 месец, когато пак отида до аптеката и купя нещо различно твърдо решана, че този път ще го пия!
3. Да се грижа за кожата си
Кожата на лицето ми е проблемна – имам себореен дерматит. Спокойно, не е нищо толкова страшно. Това е нещо като тип на кожата. За съжаление, не се лекува и при различни обстоятелства (определени сезони и СТРЕС), започвам да имам проблеми. За лицето си използвам само един крем от години – BIODERMA Sensibio Rich. А когато се възпали – различни медицински мазила, предимно с кортикостероиди, което не е много гот, ама какво да се прави.
До там свършва грижата за лицето ми. Има различни хидратиращи неща, които мога да правя. Дори открих една домашна маска от белтък, мед и зехтин, която се отразява чудесно. Познайте колко пъти си я направи? Точно един!
Грижата за кожата и на тялото е много важна, казват дебелите книги. Особено през зимния период кожата на ръцете и краката ми изсъхва доста и дори се напуква. За да предовратя това, разбира се, има лесен начин – просто да се мажа с кремове за тяло РЕДОВНО. Нещо, което правя по същия начин като пиенето на хапчетата.
През седмицата получих от The body shop супер якото масло за тяло с ваниялия и маршмелоу. Просто е прекрасно, плътно, попиващо. А как ухаее… Дори ми се иска да наруша кето режима и да го опита. Сега съм започнала да се мажа с него, да видим до кога.
4. Да ставам рано
Ставането рано е чудесно. Аз лично се чувствам добре, когато стана преди 8 и имам достатъчно време сутрин, за да свърша някои неща. Правя си кафе и отварям компютъра. През уикенда пък, ако спя до по-късно от 10, имам чувството, че съм си пропиляла деня. Общо взето не обичам да спя до късно, но пък много обичам да спя… Шизофренична работа.
Ставането за мен е ужасно трудно. Имам около 6 аларми, всяка от които звъни през 3 мин. Роки (кучето ми) изобщо не ги харесва, защото често аз не ги чувам. Тогава той започва да вие много силно… или поне толкова, колкото е възможно за куче 5 килограма 🙂
Та, трудна работа, с която се опитвам да се справя.
В същото време обаче съм си morning person. Стана ли от леглото, се събуждам и веднага съм си активна, не съм от тези хора, които един част трябва да мълчат, да гледат лошо и т.н. Но въпросът е веднъж да стана!
5. Да не ми пука толкова
Ето това е най-важното нещо, което се опитвам да овладея, особено след като прочетох книгата “Тънкото изкуство да не ти пука“. Още не мога да вляза в тази философия на всички нива от живота. Впечатлявам се от малките негативни неща и се ядосвам за безумни небивалици.
Опитвам се да приема, че няма фатални неща, освен най-фаталното, разбира се, и каквото и да става на днева база, накрая ВСИЧКО Е ТОЧНО!
