Mama LLAMA

Първи месеци с бебе – нагласите “Няма да правя така” vs реалността

Ето го и него – първият ми mommy пост. Бих искала да започна с вълнението и чувствата, които изпитвам от момента на раждането, но съм абсолютно неспособна да ги опиша с думи, затова минаваме направо напред. Обещавам, че тази категория няма да бъде “цветя и рози” и няма да ви уча как да си храните детето. По-скоро ще споделям неволи и ще мрънкам, както всички го правим, и ще ви разказвам за някои неща, които творя сама, за да забавлявам бебето.

И така… докато бях бременна, както всички бъдещи майки, изградих свои представи и очаквания. Или по-скоро бих ги нарекла желания и нагласи за това как искам да отглеждам бебето си. Разбира се, още тогава се бях подготвила, че това са МОИ желания и всичко зависи от нуждите на бебето. И ето че едва 2 месеца след като родих вече има доста от тези нагласи, които станаха на пух и прах.

С написаното по-долу рискувам да ме изхейтят две групи майки – типът “Не-лигави-детето-си” и видът “Гушкай-бебето-24/7-и-го-пази-под-стъклен-похлупак”. Но аз не си падам по крайности и вярвам, че всички, които обичат децата си и също така искат да останат себе си, ще ме разберат. А ето ги и моите нагласи:

Бебето ми няма да спи в нашето легло

Това е едно от нещата, за които бях много категорична, защото на първо място ми изглеждаше много страшно да сложа толкова малко човече до спящи възрастни. Докато не дойдоха коликите – при Алина на десетия ден! Когато много ти се спи, а детето ти е неспокойно, това често е единственото решение, за да се успокоят всички у дома. А освен всичко, у нас дъщеря ни спи в собствена стая, така че това се оказа най-работещия метод в критични вечери. Освен това вече не яде през нощта, но все още се буди към 5 ч. Тогава я взимам при нас, защото на мен ми се спи.

Няма да я разнасям на ръце постоянно

Много исках да не я уча да я друсам по цял ден на ръце. И под това нямам предвид, че не си гушкам детето – дишайте! Но се оказа, че често това е единственото нещо, което я кара да не плаче. Все още се опитвам да не я вдигам на всяко мрънкане и (сега ще бъда линчувана) понякога я оставям да си вика, ако не ескалира, защото тя вече чудесно е овладяла мрънкането без причина.

Няма да я нося в раница/кенгуру/слинг

Тази ми нагласа си е от чисто физиологично обоснована – имам проблеми с кръста и никак не ми е ок да нося 4-5 кг, но… Както казах, тя много обича да мрънка, вика, плаче и т.н. Това се оказа единственият вариант в такива дни да свърша нещо, като да се нахраня поне веднъж на ден.

Няма да говоря в множествено число

Преди да родя ми беше много странно – ядем, къпем се и т.н. Да, но истината е, че искаш или не, правиш всичко с бебето си и това си е за множествено число. Затова и аз понякога говоря така и това е положението! На който не му харесва, да не си говори с мен.

Няма да превърна живота на бебето ми в основна тема на разговор

Ммм, неизбежно е! След раждането твоят живот се върти изцяло около бебето – всичко е графици, часове, ядене и най-вече акане 🙂 Да, не вярвах, че някога ще се вълнувам толкова много от акита!

…Мисля, че това е добър край на този първи мрънкащ текст хаха. И въпреки че не всички мои желания се сбъднаха, ако пак съм бремнна, пак бих си намислила подходи, които ми харесват. Защото мисля, че предварителните виждания за този нелек момент на първите месеци, ми помогнаха да изградя някаква система и стремежи. Само важното е да не се плашиш или разочароваш, ако нещо не се случи така, както го искаш. Защото все повече неща, ще са извън плановете 😉

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *