Culture LLAMA

“Брит-Мари беше тук” – книга vs. филм

Новото начало е един от най-големите страхове на хората. Да захвърлиш всичко и да започнеш от нулата, особено в напреднала възраст, вместо за пореден път да преглътнеш обидата и огурчението, звучи почти невъзможно.

Не и за Брит-Мари от книгите на Фредрик Бакман. Казвам книгите, защото нейният образ откриваме не само в “Брит-Мари беше тук”, но и в “Баба праща поздрави и се извинява”.

Обожавам книгите на Бакман – толкова са пъстри, забавни и многолики. А един от фаворитите ми е точно историята за Брит-Мари. Миналия уикенд гледах и едноименния филм на режисьора Тува Новотни по време на фестивала Cinelibri. И за съжаление се сблъсках с казуса “книгата или филма”.

Не ме разбирайте погрешно, филмът си е много приятен за гледане. Главната актриса Вера Витали е много добре избрана, а желязното й изражение, присъщо за героинята, чудесно пресъздава образа. 

Ако не си чел книгата, филмът би бил много по-въздействащ, но на мен ми липсваха някои много чаровни момента от романа, които можеха да се превърнат в чудесни етюди на екрана, като частта с местенето на самобръсначка на Кент (мъжа й) с надеждата да й обърне внимание.

Друг любим момент в книгата, който ми се искаше да видя, е контактът на Брит-Мари с мишката в младежкия център. Във филма просто се появява една мишка, която я плаши. В романа обаче мишката не е само пълнеж и причина Брит да отиде да наеме стая, тя е символ на преодоляването (това малко прозвуча като в литературно съчинение в 11 клас, но… така мисля).

Не смятам, че винаги книгите са по-добри от филмите по тях, но ако в момента тряба да препоръчам коя от двете истории за Брит-Мари да изберете, ще посоча романа. Красотата на книгите на Бакман до голяма степен е във възможността сам да си измисляш продължения и да си представяш героите.

Мисля, че точно в следващите месеци (края на годиата) е подходящото време за история за преобърнатия на 360 градуса живот на една жена. През всичките си 63 години Брит-Мари се е опитвала да подреди съществуването си спрямо другите и спрямо списъци (to-do листове). В това старание обаче време и внимание за нейните мечти никой не е имал, затова е спряла да мечтае… Но никога не е късно – новото начало не е толкова страшно!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *