Culture LLAMA

“Балада за Георг Хених” – тъжна истина за добри хора

Знаете ли каква е разликата между бюфет и цигулка? Огромна, да. Но не само в размера, дървото и инструментите, с които се правят, а в подбудите да имаш едното или другото. В смисъла.

Този смисъл може да бъде открит на страниците на “Балада за Георг Хених” на Виктор Пасков (изд. Сиела). Това е първата книга на автора, която чета и наистина си заслужава всеки ред и всяка точно подредена дума между кориците. Неусетно минаваш през страниците с желание да разбереш какво се случва на героите и дали храната или изкуството ще победи във вечния спор.

Пътешествието (не много) назад във времето по софийските улици те отвежда в една епоха, в която за бедни се смятат хората, които нямат бюфет в хола, независимо дали имат голям талант, а да живееш в сграда – бивш публичен дом, е не просто унизително, а е способно да те накара да страдаш ежедневно.

На фона на дребнодушните проблеми, свързани с понятието “бедност”, които имат семействата в тази отчаяна къща на ул. Искър, само няколко пресечки по-надолу, един възрастен, даже много възрастен човек, приличащ на приказен гном, яде стар хляб, натопен в оцет и вода, но се чувства богат. Богат е защото има Бог, има талант, има инструментите от баща си и има своите спомени, под формата на сенки, които го посещават всяка вечер.

Георг Хених идва от Чехия, за да създаде българската лютиерска школа. Заедно с жена си Боженка избират да останат у нас, да дадат своята младост на една страна и на едни ученици, които им се отблагодаряват със забрава.

Докато четеш, осъзнаваш, че животът, който има старият майстор дядо Георги, както го наричат героите, не е някаква художествена измислица. Той се случва – и тогава, и днес. Десетки творци, изградили българската култура, каквато я познаваме, живеят в пълна мизерия. А още стотици, даже хиляди, други баби и дядовци в страната не успяват да си купят дори лекарствата.

Най-грозното е, че има хора като рижия съсед на стария Хених… Зли и алчни хора, които са готови на всичко, дори да наранят беззащитен човек, за да получат късче земя.

На ръба между живота и смъртта при дядо Георги идват едно малко момче – Виктор, запленено от магичния свят на приказния гном и един баща – Марин, устремен да покаже на света и по-точно на фамилията на жена си, че не е пълен неудачник и може сам да направи така бленувания бюфет за дневната им.

Това е поводът – използването на тезгяха на стария майстор, но той дава още малко живот, още малко сили за работа и още малко любов на забравения от света Хених.

Към края на книгата си казваш: Добре, че понякога се намират някой малък цар Виктор, както го нарича Георг, и някой Марин, които да подадат ръка, независимо от собствените си затруднения.

Въпреки че “Балада за Георг Хених” е тъжна история за самотата на един стар човек, си мисля, че конфликтът в прецизно разказаната от Пасков история не е толкова в неволите на майстора, а в сблъсъка между материалните стремежи и духовните ценности. Съществува ли баланс между двете и може ли човек да е щастлив без бюфет, но с музиката от любимия си човек?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *