LLAMA'S life

Нов екип – нов късмет

Според вас какъв е най-големият проблем при смяна на работата? Аз мисля, че не е нито страхът от промяна, нито притеснението дали ще се справим с новите задачи, а най-вече ужасът, че ще се озовем в компания (и в двата смисъла) с непознати хора. Ние не просто работим с колегите си, а прекарваме по-голямата част от будното си съществуване с тях.

И тук идва въпросът – ами ако не си пасваме, ако не се разбираме, ако не се харесваме?

Някои от вас сигурно ще кажат, че няма да се женим за колегите си. “Да, ама не” е ситуацията. Да попаднеш (ако е случайност) или да намериш (ако си търсил дълго) точните за теб хора, с които да работиш, си е не по-малко трудно от това да намериш половинката си в живота.

Аз скоро преминах през този етап. Имах няколко възможности, но избрах да отида в ТехноЛогика. Най-вече защото ги познавах – не само ценностите на компанията, които отговарят на моите, но и екипа на комуникационния отдел – Меги, Ирена и Дани.

Когато работиш в готин екип, дори и големите драми могат да изглеждат като пухкави розови лами. Как така ли? Да, има доста ситуации на дневна база, които те вадят от обувките, но в добър екип имаш хора, на които да разчиташ. И когато философията е не да се вайкаш, а по най-бързия начин да се намериш решение, нещата се получават. Затова още от началото бях спокойна за ежедневието си в ТехноЛогика.

Единственото ми притеснение беше как ще се разбирам с останалите колеги, защото до момента съм била част само от малки компании, а тук ми се наложи да се присъединя към още над 200 човека, голяма част от които са програмисти и инженери… Сами разбирате вътрешното ми опасение, че нямам много общи неща с тях.

Първата ми по-близка среща, в която успях да опозная част от колегите като хора, беше миналия уикенд на събитие в Св. Св. Константин и Елена, което организирахме. То беше за клиентите на ДиТра – един от екипите ни, който се занимава с 3D решенията.

Съвсем честно ви казвам… аз правя събития от 6 години – с малки фирми, с големи компании, с различни екипи от разнообразни браншове… За пръв път пристигнах в залата и цялата “черна PR-ска работа” (както я наричам), като сглобяване на банери, редене на паки, стени за снимки и т.н., беше свършена. За пръв път срещнах толкова помощ от хора, които не са директно от моя екип.

Doble photobomb 😀

За пръв път се смях толкова много, докато съм на събитие! През тези четири дни имахме известни затруднения с локацията, но това не можа да помрачи лафовете, с огромно чувство за самоирония, и смеха до сълзи. Така определено всичко минава много по-лесно – драми като розови лами… или фламингота 🙂

Освен удовлетворението от добре свършената работа и успеха на събитието, си тръгнах от там с едно друго убеждение – че съм на правилното място в точното време с точните хора.

Благодаря ви, колеги 🙂

1 Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *