Traveling LLAMA

До Халкидики и обратно… с мотор

Помните ли онова детско “Мишки Рокери от Марс”. Аз не само го помня, ами и го живея. И пътят от София до Ситония, Халкидики, когато си на мотор, ти се струва почти толкова колкото от Марс до Земята – плюс-минус 4 км.

Когато споделя на някого, че ходим до Гърция и обратно с мотор, срещам две реакции. Първата е “Якооо!”. Случвало ми се е около… един път и то от човек, който кара мотор. Втората е “Моля?!”, придружена от многозначителен поглед, в който чета “ТиСиНапълноНенормалнаНаправоТиСеЧудяНаАкълаДаСеНавиешНаТаковаНещо”.

И даааммм, сигурно трябва да си малко луд, за да не ти е голяма тръпка вятъра в косите и пак да тръгнеш. Е, аз го правя и не мога точно да отговоря на въпроса защо. Обикновено изобщо не ми се иска, но някак преди да дойде моментът на заминаване в мен се поражда някакъв ентусиазъм и желание… Странна работа?!

Всички Мишки Рокери – Живко, аз, Сашо, Цвети и Влади

Всъщност за трета поредна година около 24 май с компания отиваме на кратка почивка в южната ни съседка. През 2017 ходихме с мотора (тотал щета – без добри екипи, в проливен дъжд… ужас), миналата година – с кола, а тази година отново с мотора. За разлика от първия път, сега си имах добър екип – ново яке, панталон, ботуши, ръкавици… Доста по-добре. Но това за съжаление не намаля два дни, прекарани в път и усещане за безкрайност.

Може би тук е моментът да поясня, че аз не карам, разбира се. Кара Сашо, аз се возя – демек нищо не правя, което мен малко ме отегчава след някой-друг час. Просто не мога да стоя и нищо да не правя принципно в живота 🙂

Моторите на Живко и Сашо в Neos Marmaras
Снимка: Живко Ангелов

Не казвам, че е чак толкова лошо да пътуваш с мотор 400 км в посока. Не можеш да мърдаш много, схващаш  се (особено някои части от теб, на които седиш), в моя случай – доста често умираш от страх. Климатичните дискомфорти като студ или адската жега, докато си с екипа, също не са никак комфортни, но какво са 30 градуса на слънце с доста дебели панталон и яке, ботуши, боне, каска, ръкавици… Добре, че е вятърът, докато си в движение. А като спреш, не питай…

Не твърдя и че е мега скука в продъжение на 6 часа да не си кажеш дума с някого. Аз например си мисля за доста неща, докато си мълча. А и хората са го измислили – срещу не скромна сума пари си купуваш едни определени каски и интерком и си лафкате, но да… Суматата никак не е скромна, както казах.

Като цяло реално не е чак толкова зле. Зорът е първите 390 км. – от там нататък спира да ти прави впечатлени. И един път като стигнеш и се настаниш… Тогава вече си е кеф да си с мотор. 

Mango Beach

Красивите завойчета по полуострова, прохладата от горичките край брега, високите скали над заливите… Е тук с мотора вече си е рай, защото на тези кратки пътешествия не е нужно да си с пълната екипировка – банския, дънките, каската и си ти!

Mango Beach Bar

Докато бяхме в Гърция, не използвахме плажа на хотела, защото има камъни и таралежи. Ходихме по красивите плажчета надолу по Ситония. Тогава дори аз, за която моторът не е най-положителното преживяване в живота, изпитвам удоволствие.

Така че… пак ще отида не веднъж на пътешествие с мотора, защото понякога независимо от неудобствата по пътя е важен крайният резултат!

Bon voyage! И до следващата дестинация на Мишките Рокери от Марс!

Mango Beach

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *