LLAMA'S life

Бърнаутът – настинката на 21-ви век

Ако не си преживял поне един бърнаут, не си никакъв милениал!

Днес думата бърнаут (burnout) е много често използвана. Чуваме я всеки ден от колеги и приятели, дори и ние в тежък ден казваме “ох, направо бърнаутнах“. 

Аз също много често употребявах тази дума в ежедневието си, мислейки, че просто е синоним на много натовареност и умора. Докато не ми се случи наистина… като по учебник!

Бърнаутът не е инфарктно състояние, за което не си подозирал и просто се стоварва от небето. Той е процес, който действа месеци, а може и години, но много често не му обръщаме сериозно внимание, обяснявайки си психоемоционалното си състояние с гадния ден.

Аз правих същото – мислих си, че просто сега не се чувствам добре, защото имам лоша седмица, защото не съм доволна от нещо, защото някой ме е ядосал, защото сега имам малко повече работа, но след крайния срок всичко ще се промени…

После идваше събота, прекарвах 1-2 спокойни часа (защото не можех повече – през останалото време мислих за работа) и си казвах “Ето, просто съм натоваренa, но това ще свърши”.

В един момент “жена в цикъл” стана перманентното ми настроение, без значение от нивата на хормоните в организма. Естествено, най-близките ми бяха виновни за всичко и според мен те не ме разбираха, затова отнасяха моето ужасно поведение.

Скоро дойдоха и сърцебиенето и странните състояния. В началото си казвах “О, пак не ми е добре кръвното, дайте ми нещо сладко”. Докато не започнах да получавам “проблем с кръвното” почти всеки ден, само като вляза в офиса и без никаква обективна причина.

В момента, в който осъзнах, че нямам проблем с кръвното и че съм стигнала до там да съм тревожна, без да има защо, да съм изморена, без да съм правила нищо, да не мога да мисля, да загубя тотално креативността си и да получавам паник атаки от нищото… вече започнах да си давам сметка, че май ми има нещо, което няма да отмине с тази седмицата.

Не съм привърженик на лечението в Google и не го практивкувам принципно, но реших да потърся какво всъщност е бърнаута и възможно ли е да ми се е случило, защото “аз принципно съм доста стабилна”.

Така започнах да чета и да гледам различни презентации. Оказа се, че проявявам всички симптоми и отговарям на всички “изисквания”, за да ми се случи бърнаут.

Бърнаутът е индивидуално състояние, отговор на хроничен непреодолян стрес на работното място. В следствие работещите не са способни да се ангажират качествено с работния процес.

Доц. Бистра Ценова казва в една от нейните презентации: “Не може да изгори някой, който никога не е горял в работата си”. Този материал беше един от най-пълните по темата, които намерих. Не обръщайте внимание на лошото качество и научния вид, вижте го тук, ако ви е интересно.

Та, оказва се, че има и личностна обусловеност. До бърнаут могат да стигнат само хора, които са били мотивирани, ангажирани, амбициозни. Но има и социално-икономически причини – днес хората са все по-отчуждени и се идентифицират много повече с работата си. Критерият ни за успех в обществото и най-вече лично също е фактор за бърнаут. Тези белези са доста присъщи за милениалите (родените през 80-те и 90-те години), които искаме всичко и веднага.

Има, разбира се, и фактори на средата – вътре в организацията, в която работим.

Според специалистите бърнаутът има 12 фази и започва с Жажда за себедоказване, когато човекът иска да покаже възможностите си и поема твърде много задачи.

Следват Усилено ангажиране и Неглижиране на личните нужди. Тук се появява неспособността за изключване от работа, невъзможност за почивка, говорене само за работа, пренебрегване на себе си.

Изместване на конфликтите и потребностите е фазата, в която проблемите са отхвърлени, усеща се несигурност, появяват се нервни и паник атаки. След това идва Преоценка на ценностите, не в положителна посока – приятелите и семейството остават на заден план за тогава, “когато ще има време” (но знаем, че то никога не стига).

Отричане на проблема има и тук, както при всички състояния. Обикновено в него се избива на агресия и цинизъм, обвинение на всички колеги, дребнавост, конфликти, скандали. След това идва фазата, в която се затвяряш и общуваш с все по-малко хора – Отшелничество.

Видимите промени в поведението се задълбочават, като се засилва усещането, че не се справяш, но и се появява замислянето за това какво даваш и какво получаваш.

Следва Деперсонализацията, в която не оценяваш нито себе си, нито околните. Идва Усещане за вътрешна празнота и тотална липса на духовни преживявания и спокойствие, която често се запълва с алкохол, цигари, жажда за адреналин и по-лощи неща. Появява се и Депресия.

Последната фаза е Пълно изтощение и бърнаут. До 9 фаза психолозите казват, че ситуацията е обратима, ако човек получи помощ – нещо се промени в средата му, например. Но последната фаза вече е необратима, без помощта на специализирана терапия. При нея голяма част от специалистите казват, че основното и единствено решение за нея е – промяната на работната среда напълно или иначе казано – смяна на работата.

След като се “диагностицирах”, трябваше да потърся помощ. И… о, боже мой, да – отидох на психолог, без да се притеснявам, че съм луда и без да ме е срам (но защо е хубаво всички да ходим на психолог, ще ви разкажа в отделен текст).

Бях стигнала до края – дори вече ме беше обзела апатия. Нещо, което на мен не ми се случва – да не ми пука какво става и защо…

Психологът много ми помогна да се замисля за ценностите и да реша кое е важно за мен и най-вече да осъзная, че здравето ми, включително психическото, е много по-значимо от работата, клиeнтите, парите и т.н.

И… накрая взех трудното за мен решение да напусна работа!

Този текст далеч не претендира изчерпателност или медицинска акуратност. Събрала съм информация, която ми беше полезна. Реших да ви разкажа за моят опит с бърнаута, който е много често срещано при хора като мен. Аз не си обърнах внимание навреме, защото мислих, че така трябва, така е редно, защото ми пукаше твърде много за работата и твърде малко за мен!

Ако на вас обаче ви се случва нещо подобно, моят съвет е да потърсите помощ веднага, за да не стигате до последните фази!

Успех! И помнете, че вие сте най-важни!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *