LLAMA'S life

Онче-бонче, пу за мен… или 90-те пред блока

През последните години постоянно чувам и участвам в спора за “съвременните” деца. Как стоят постоянно на смартфона, не излизат навън, не играят помежду си (освен в мрежа на някоя игра на таблета – ако още се казва така).

Да, аз като други мои връстници, родени през 90-те, прекарах детството си пред блока. Но и тогава много от нашите приятели играеха по цял ден на видео игри – Танкчета или Супер Марио… и как се казваше онази игра с гъските и пистолета🤪. А в ученическите ни години висяха в компютърните клубове, за да цъка Counter-Strike.

Това не е много по-различно от ситуацията в момента – просто с други средства.

Но наистина повечето деца играехме от сутрин до вечер навън. Дори помня как не исках да се прибирам и ми казвах “Добре, но стой под терасата, за да ти чуваме гласа”.

Скоро се прибрах за малко в Стара Загора и се разхождах из квартала, където мина детството ми, стана ми някак носталгично. Затова отново се замислих за нашите игри пред блока. Реших да ви споделя 3 мои любими игри, които мисля, че не са толкова известни

Стрелки

Това може би ми беше най-любимата игра, защото много обичам да разгадавам загадки. В нея се разделяте на два отбора (малко прилича на “Стражари и апаши”). Единият отбор се крие, а другият го търси.

Този, който се крие, пише на листче загадка, в която закодира мястото, на което се е скрил. Крие и бележката, до която слага стрелки.

Така играта се провежда в три фази. Търсещият отбор първо проследява стрелките и трябва да открие бележката, после да я разгадае и накрая да открие другия отбора.

Кале

Тази игра също се играе пред блока или в училищния двор. За нея са нужни само две дървета или два стълба, които играят ролята на кале – нещо като лагерите на двата отбора.

В играта целта е да пипнеш калето на другия отбор и така побеждаваш, но не е толкова лесно, защото може да те замразят. Този който се пусне по-късно от калето е по-силен и може да те замрази. Когато те замразят, човек от твоя отбор може да те отмрази.

Кале е нещо като по-сложният вариант на Кобра или Гоненица.

А мястото, на която го играхме, в момента се е превърнала в модерна площадка с настила и люлки, но… нашите дървета все още са си там!

Шмайзер 

За тази игра ти е нужен равен терен – обикновено “на гаражите” в квартала, и тебешир. На земята се чертае голямо поле (не си спомням в подробности как изглеждаше).

Отново се разделяте на два отбора и има определени коридори, по които трябва да ходиш, в ъглите имаше бомби, в които те затварят. Може противников играч да те избута от полето…

Общо взето не мога да си спомня тази игра в подробности, но помня, че много я обичах, защото обикновено я играеха по-големите от нас и ние много искахме да играем с тях и беше истинско щастие, ако ни позволят да изравним бройката в отборите.

Бонус игра

Имам и една бонус игра (това звучи като в “Национална лотария”), за която бях забравила, но Гери Минчева ми напомни. Играта, която никога не омръзваше, е МАГАЗИН с пари от листа и кюфтета от кал! Всички сме прекарали дни наред на “тезгяха”, упражнявайки търговските си умения 😂

С тези четири и много други игри мина детството ми пред блока. Не сме мерили моделите на телефоните или маратонките си, не сме се карали за по-сериозни неща от това, защо не бягаш по-бързо в играта или защо издаде паролата, прибирахме се само да ядем…

Чудесно разбирам, че няма как да спрем развитието на поколенията и на технологиите и няма нищо лошо в тях, защото ако се използват умно, могат да помогнат изключително много за развитието на децата. Но много си мечтая и нашите деца да имат възможност да поиграят на такива игри и да им стане интересно.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *