Traveling LLAMA

“Потопената църква” – история за силата на вярата и изгубените спомени

Язовир Жребчево е красиво и спокойно място в полите на планината. Чудесен е за разходка, отдих и риболов. Но не това е интересното на изкуствено съзаденото езеро на река Тунджа. Той се намира на мястото на три села – Жребчево, Долно Паничерево и Запалня.

Най-трагичната история е тази на Запалня. Селото е основано през 15 век. По време на Османското владичество в него има едва 28 български къщи и близо 80 турски. След Освобождението обаче турските жители се изселват и в селото пристигат още български семейства, които развиват Запалня – занимават се със земеделие, животновъдство и отглеждане на маслодайна роза, построяват училище. Хората много искали и църква и сам сами успели да я построят – едни дали земя, други дарявали пари, трети работили. И така през 1891 г. започва строежът на храм “Свети Иван Рилски”. Църквата е осветена през 1892 г., а стенописите и иконите са направени цели 30 години по-късно и отново средствата са събрани от местните хора.

Жителите на Запалня вярвали в светлото бъдеще на селото, докато не пристигнал указ от държавата, който наредил селото да бъде изселено, заради строежа на язовира.

Жителите получили определените обезщетения за къщите си и трябвало да ги съборят – да съборят всички постройки… включително и църквата, която толкова много искали и изградили с толкова любов. Свещеникът на селото, чиито син днес разкава историята на Запалня, попитал за обезщетението за църквата, което било нищожно. Тогава хората взели решение, че няма да съборят църквата. Тя ще остане там като паметник на тяхното родно място, на техните спомени.

Хората се преселили в гр. Твърдица и околните села. Изнесли целите си животи, дори тухлите от къщите си, за да си помогнат да построят новите си домове.

И след като язовир Жребчево бил завършен през 1966 г., от Запалня останала само църквата, която днес е потопена през част от годината и на сушата в края на лятото.

През есента църквата “Св. Иван Рилски” е напълно на сушата. Даже в нея има свещи и икони. Освен църквата, кагато водата се отдръпне, се показват отломките на къщите, които са били потопени – вижда се къде са били зидовете, тук-таме се подават изоствавени стъпала, през които някога хората са влизали в домовете си.

И въпреки, че знаех, че няма нито един загинал, заради язовира – все пак не е станало цунами, наводнение или нещо, което хората не са очаквали, ми стана много тъжно, когато се огледах. Предствих си как хората със сълзи в очите са разрушвали бащините си къщи, децата са събирали играчки от двора, по който са проходили, а свещеникът е свалял камбаната на църквата, за да я пренесе в Твърдица с обещанието, че когато почине жител на потопеното село, тя ще бие, за да съобщи за неговата смърт.

Над църквата до язовира се намира гробището на селото, в което хората са поставили плоча с надпис „Село Запалня, заселено XV в., изселено 1962 г.“.

Тази църква и следите от водата по нея разказват историята на силата на вярата и изгубените спомени на цяло едно село…

Църквата, когато е потопена:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *