Culture LLAMA

Тънко ли е тънкото изкуството да не ти пука?

Реших един от първите ми материали тук да бъде именно за книгата “Тънкото изкуство да не ти пука” (изд. Хермес), защото я получих в много ключов момент на преосмисляне на приоритетите в живота ми и точно, когато се чудих дали най-накрая да не създам този блог. Е, създадох го, и сега пиша.

Истината е, че моята колежка Ивианна ми подари тази книга на рождения ми ден… защо ли? Въпреки че ме познава само от 6 месеца, вече беше осъзнала, че твърде много ми пука за неща, за които не бива да ми пука. А за други важни и значими неща не ми остава осоебно време и внимание.

Първоначално – по корицата и заглавието, реших, че “Тънкото изкуство да не ти пука” ти казва, че трябва да си “над нещата”, да се забавляваш, да живееш за момента, да не ти пука за заобикалящите те драми. Колкото повече четях обаче разбирах, че книгата всъщност е ироничен разказ за важните неща в живота, които ни правят истински щастливи и от които остава нещо след нас.

По много забавен и разпускащ начин Марк Менсън ни говори за критериите за успех, за вътрешното усещане за щастие и за ценностите, които определят тези показатели за спокоен живот. Менсън казва и доказва чрез множество примери не как не трябва да ти пука, а че трябва да ти пука, но за смислени неща.

А всичко се случва по-лесно, когато приемем една истина – ЖИВОТЪТ Е ГАДЕН! Винаги ще страдаме за нещо и ще изпадаме в кофти ситуации (и сега безнадеждните оптимисти ще ме заклеймят). Като се замислим, си е абсолютно така. Въпросът е за какво сме готови да страдаме, струва ли си да се мъчим за нечий чужд интерес или за нещо, след което няма да сме щастливи? Отговорът е “не, разбира се”. Ако по-често си задаваме този въпрос, не само ще се отказваме от безсмилсените за нас дейности, но и ще си обясним защо не ни се е получило нещо, като например да станем рок звезди (защото не сме били готови да вложим всичко от нас в това начинание).

Добрата новина е, че изборът и отговорността за действията са си изцяло наши. Трябва да сме готови както да изстрадаме нужното, за да сме щастливи, така и да понесем отговорността след действоята, независимо дали е положителна или отрицателна.

Менсън обяснява и как не трябва да се оповаваме единствено на емоционалните ни настроения, колкото и да ни се иска. Много често ни идва да направим или да не направим нещо, но както казах – отговорността! Ако действаме само на база на емоции, не можем да преценим дали можем да понесем отговрността, а и…:

Вземането на решение, базирано само на база на емоционална интуиция, без да е подплатено от здравия разум, почти винаги води до провал. Знаете ли кой човек базира целия си живот нното а емоциите си? Тригодишното хлапе. И кучетата. Знаете ли какво още правят тригодишните и кучетата. Серат на килима.

Другата общопозната истина, която обаче много от нас пренебрегват в ежедневието си, е, че за успехът и щастието си има критерии. Понякога някои наши близки или световноизвестни лица ни изглеждат много успешни, но в техните собствени очи изобщо не са постигнали целта си и са нещастни.

Или иначе казано – щастието и успехът се определят от нашите ценности. Ако ни пука за кофти ценности, то най-вероятно ще сме кофти хора и няма да се чувстваме добре. Да вземем например материалните ценности – повечето си повтаряме, че щастието не е в парите, не в вещите, но много често забравяме това и се впускаме в диви еквилибристика, разбиващи спокойствието ни само с идеята да изкараме пари, за да постигнем целта си, която е (да речем) къща край столицата или нова кола.

Менсън обаче обръща внимание на въпроса: Ако ни пука за материалните и преходни неща и животът ни се определя от тях, какво правим след като ги постигнем? След като си купим мечтаната къща… какво е нещото, за което продължаваме да се борим? Не е ли много по-добре ценността, която определя щастието ни, да бъде изграждането на добри отношения със семейството ни, например?

И докато си лежах край басейна, опитвайки се да овладея изкуството, слушайки Ludovico Einaudi, за да не чувам крещящите деца в басейна, си зададох всички тези въпроси… Част от отговорите вече намерих, други може би никога няма да намеря, и силно вероятно – никога няма да овладея тънкото майстворство да не ми пука за безсмислени неща, но си обещах да се старая да намаля тези неща до минимум, определяйки се спрямо смислените ценности!

И запонете – ако се налага да стоите пред огледалото и да си повтаряте колко сте щастливи, вероятно не сте щастливи!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *